Има ли пълно щастие? Как е при вас? Или има нещо, което все не достига - здраве, тръпка, пари, щастие, разговор, любов..Примирявате ли се с недостига на едното, защото имате всичко останало?
Темата ми е провокирана от това, че сме млади, че сме здрави за момента, че имаме най-сладкото дете, презадоволени сме, всички ни обичат и ние обичаме всички, но липсва разговор - най-нормален такъв. Вече не мога да се сетя кога казах нещо и не се скарахме заради това, също и аз не оставам назад и се караме, когато той каже нещо...връщаме си, играем си на "гоненица" - кой може повече, кой му е все тая и кой ще каже повече обиди.
Омръзна ми, но пък като си помисля да не сме заедно, да го видя след време да целува друга и едната тръпка си седи в мен и не го давам и си го искам и знам, че се обичаме. Ама не може ли да си я караме по-ведро, по-усмихнато, искам сутрин да ставам и да ми е супер яко, но като си видим физиономиите и се състезаваме кой пръв ще се засегне. Ех, аман!
SEO
Няма коментари:
Публикуване на коментар