За учените, както и за някои хора, отдавна не е тайна, че вътрешната нагласа на човек към самия него е от решаващо значение за здравословното му състояние. Има хора, негативно настроени към живота си, както и към здравето си, те си внушават, че са зле, но нямат реална физическа причина, те се наричат хипохондрици. Изследвания сочат, че голяма част от хората, посещаващи клиниките всъщност не са болни, а са си внушили!
Затова има и лекарства за тях- когато докторът усети, че нещата са до внушение, изписват т.нар. хомеопатични лекарства, с които реално заблуждават пациента, че го лекуват, без да му казват и всъщност на следващия преглед УАУ, болният е излекуван и доволен от проведеното лечение. А това е лечение именно чрез самовнушение!
Разговаряла съм с доктори на тази тема и от тях знам, че много хора имат проблеми с психическата нагласа, а не са болни, както и че някои онкоболни именно с положителна такава успяват да се излекуват от коварната болест. Моя позната ми е разказвала, че нейният дядо е страдал от страхова невроза и баба и е разкавала, че само като хванел дръжката на вратата и прекрачел прага, се връщал и казвал, че никъде няма да излиза. Според нея това е било на психическа основа, бил е решил, че никога няма да се оправи.
Въпросът е защо човек по- лесно възприема фаталното отколкото хубавото?
Професионални SEO услуги
Няма коментари:
Публикуване на коментар